Bulgarian Poem #3

О,скъпи,очи затвори. В страната на сънищата се пренеси. Преди това,бонбонче си хапни.
 Направено бе от нуждите ми,които ти игнорираш от векове дори.
Виках за помощ в твоята глава,но ти живееш в друга страна.

 И хапчета щастливи пия сега,но не от твоята ръка. Омръзна ми от този цикъл на тъга.
 Моля те,дайте ми една дъга. Не трябва да е дълга тя. Просто трябва да е вярна ,да.
  Дали цветна ще е тя или ще бъде жестока лъжа? И весела вече съм сега.

Отидох си аз във Рая. Сега завинаги ще играя.