Bulgarian Poem #4

Аз те зърнах и сърцето ми запя. И това проблемите ми изгоря,но беше само илюзия.
Чувствата ми запали тя. Ти обич носеше в твоята ръка ,но омраза се оказа тя.
Със киселина сърцето ми заля. Кожата ми е мъртва сега ,но не отвън. Стoтици кървави сълзи пролях.

Но дали това е грях? Надига се страх ,но няма как да избягам. И тъжна песен запявам.
Всеки шанс аз ограждам , но без успех. Утеха получих само от един.
Той любов ми даде ,но не ме предаде. И пеперуди чувствам сега. Ах , тази самота.

Тя не е само в моята глава. Истински трън е ужасен сега.