Носталгия//Nostalgia (Bulgarian Poem)

Липсват ми добрите стари дни.
Дните, когато все още нищо не ме боли.
Когато бяхме бизгрижни деца и играхме игри.

Когато не му мислихме и си правихме шеги.
Но сега е време за работа всеки ден.
За да изкараш пари да имаш храна във своя корем.

И за да имаш пари да си плащаш да живееж в голяма къща.
Но сега дори звездите в небето светлина не излъчват.
И ставаш рано през деня, слънчевите лъчи те галят.

Изморена заради задачата да ставаш рано в сутринта.
И сега гледаш през прозореца със лунна светлина.
Красива яркост гали твоята коса.

И ти си мислиш,защо аз преживях това?
Дали това е от живота шега?
Или е истината болезнена?

Времето минава и живота се променя,искаш или не.
И не можеш да го спреш. И ще приемеш,лесно или не.
Но понякога ми се иска пак да съм дете.

Поне за един ден още да ям ягодов сладолед.
Покрит със радост и сладък мед през лятно време.
Когаго не е твърде студено или топло.

Когато времето е перфектно за разходка.
Разходка през пътя на веселите детски спомени.
Спомени, които ни направиха каквито сме днес.

Дори и да са болезнени, и дори да ти дават стрес.
Те са важни спомени от сърцето ти днес.
Ако можех, само за един ден аз пак бих го преживяла.

Но вече е късно за това, и във плен съм на носталгията
голяма.