Bulgarian Poem #6

Ти ме изяде докато още се топях.
Но ти го правиш да прилича на грях.
сега сърцето ми е от камък направено,

но много лесно се чупи. Думи лоши могат да го наранят.
Моля те, не ме карай да кървя. черна кръв може да излезе.
После от тази кръв комшмари ще излязат.

А пък доброто от него хората ще откраднат.
Кошмари от травма ще го нападнат и аз ще припадна от болка.
Тези кошмари могат да убият. Моля те,не им давай да го попият.

Ако им позволиш, сърцето мрачно ще стане и няма как да се оправи.
Ще бъдят хиляда мечти заклани със кървав нож от депресия.
Моля те,оправи моята глава. Във нея има огромна игла.

Тя ме прави да искам да умра. А резултата е още по - лош от това.
Дали във рая ли ще попадна или в Ада сама? Самотата е твърде голяма беда.

Искам приятел верен сега. Приятел ,който да ме подкрепя и със игла.
Но първо трябва да се доверя. Но как ,когато травма имам сега?
хиляда нощи плачех аз. Никой не чу моят глас. за някои е красив, а за други грозен е той. Моля те аз сега за герой.
Трябва да няма той костюм, а да има парфюм от доверие.