Bulgarian Poem #5

Тази държава умът ми превъртя. И сега над мен няма дъга.
Моля те,дай ми твоята ръка, За помощ аз те викам сега.
Вдигни ме от тъмнината страшна.
Тя е наистина ужасна.
Трън в главата ми е тя,защото не виждам нищо сега.
Сляпа съм от лъжите долни на света,
но пак виждам повече от теб.
Аз травма преживях,а ти спеше в човал във грях.
Дори котка не ме спира сега. Защо е самотна тя?
Истината е,света е лъжа. Всички тайно имат тъга.
Просто искам топла прегръдка.
Но ако някой който мразя аз го прави,
моят гръб няма да се изправи.
Ще се изкриви до всички стави дори.
после кървави сълзи ще дойдат.